(авторското право на материала по-долу ми принадлежи; моля желаещите да го цитират из нета да указват автор)Неосигуряването на равни възможности в труда от законова гл.т. е дискриминация. Равни възможности в труда, това ще рече достойно отношение към личността на работника или служителя от страна на работодателя, което произтича от гарантираното в Конституцията на Република България равенство между хората независимо от техните пол, възраст, етническа принадлежност, религия и убеждения.
Трябва да бъде отбелязано обаче, че съществува т.нар. позитивна дискриминация, с която се цели да бъдат защитени особените нужди на лица, нуждаещи се от социална защита или подпомагане и когато трябва да се запази здравето на определени лица (примерно на бременни жени и др.). Но тази тема ще я посветя на дискриминацията, която погазва работника и служителя, така че с обсъждането на позитивната дискриминация спирам до тук.
България е приела редица Конвенции на МОТ, а също и Директиви на Европейската общност, които освен Конституцията имат тази цел да гарантират равнопоставеност.
Българското законодателство включва норми, които забраняват както пряката, така и косвената дискриминация. За съжаление обаче има и въпроси по осигуряването на равни възможности в труда, чиято пълна регламентация все още предстои.
Въпреки че правната регламентация на равните възможности в България е несъмнено подобрена в последните години, то ми се струва, че все още сме далеч от действителното равноправие. Това се дължи най-вече на икономическата обстановка. През последните десет години се очертават редица проблеми- намаляват реалните доходи на населението, няма добре функциониращ пазар на труда. В държавата като цяло има изключително висока стапен на скрита заетост (черен пазар на труда). Не са създадени условия за спазване на човешките права посредством граждански контрол.
Когато поради високото равнище на безработица на работещия човек му е отнето правото на избор на повече и разнообразни варианти на избор на заетост, това само по себе си е предпоставка работодател да проявява дискриминация по някакъв признак (по възраст, пол, религия, убеждения и др.), а потърпевшите да изпитват множество страхове и несигурност да потърсят и да им бъде осигурена съответната закрила от съществуващите закони. В резултат от това крайните последствия са страшни- психическото, а често и физическото здраве на засегнатите се оказва увредено от необосновано отношение на работодателя към тях, изразявано в такива работи като например принудителен извънреден незаплатен според изискванията на закона труд (понякога тежък), лоши условия на труд, тормоз и др.
Това е особено страшно, когато засегнатите са бременни жени или жени с малки деца. Според една анкета , правена през 2002 г, 41% майки са били принуждавани да работят извънредно при нехигиенични условия на труд.
Дискриминацията в труда се проявява най-често под следните форми:
- по пол- обикновено засегнати са жените, тъй като в далечното минало доста често са били възприемани като хора второ качество (и в някои религии все още е така и днес).
- по възраст- въпреки че младите хора често са с по- съвременни знания, поради което и по-добра подготовка, те не са предпочитан контингент за някои работодатели, заради остаряли предразсъдъци. Хората, които са превалили определена възраст също не са застраховани срещу дискриминация, защото някои работодатели са на мнение, че скорошно пенсиониране е достатъчно основание да откажат да го наемат.
- на инвалиди- съществуват закони, защитаващи инвалидите от такава дискриминация в труда, но далеч не всички работодатели ги спазват.
- на етническа основа- обикновено се преплита с расова дискриминация. Много трудно е да бъде разкрита и да и се противодейства.
- на религиозна основа- когато човек е дискриминиран на базата на неговите религиозни убеждения на работното си място.
- по социален произход- обикновена практика в тоталитарните държави, от която някои работодатели не успяват да отвикнат.
- по политически причини- на базата на създаване на проблеми заради политически възгледи.
- на хора с обременено минало- засяга бивши затворници най-вече.
Дискриминацията в труда е сериозна пречка за регулацията на интересите между работници и работодали.
Тя е проблем далеч не само за работниците. В действителност, когато в една организация е допуснато съществуването на дискриминация върху работниците и служителите в нея, тя си руши имиджа и предизвиква текучество на работната сила. Това води до някои неща- влошено качество на продуктите и услугите, а от там вече може да се превърне в отбягван бизнес партньор , от там намаляване на продажби и увеличаване на разходи за наемане на нов персонал. Отделно уволняването на работници и служители без правно основание може да доведе до съдебната зала и да значи заплащане на обезщетения на работника и служителя и разходи, свързани с възстановяването му на работното място.
